Политици и експерти обсъдиха нуждата от инвестиции в енергийна ефективност в контекста на Зелената сделка по време на конференцията “Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход”. Форумът бе открит от президента Румен Радев. В него взеха участие вицепремиерът Гроздан Караджов и Асен Василев, еврокомисаря отговорен за кохезионната политика Елиза Ферейра, президентът на ЕИБ Вернер Хойер, вицерпезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова и редица представителите на правителството, както и евродепутати. От страна на КСБ присъства инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ.
“Климатът и енергийният преход, иновациите и инвестициите са всички ключови компоненти на нашия колективен просперитет. Но, за да сработи този просперитет, той трябва да бъде разпространен и споделен. Ето защо преходът трябва да бъде справедлив или просто да няма преход”, коментира Елиза Ферейра.
“България измина дълъг път, откакто беше приета в ЕС. Конвергентният двигател на кохезията активно подпомага икономиката да настигне – бавно, но устойчиво, останалата част от ЕС, с комбинирана инвестиция от около 15 милиарда евро през последното десетилетие и половина. През този период БВП на глава от населението в България се е увеличил с около 16%, което е нараснало от 39% от средното за ЕС през 2006 г. до 55% през 2020 г. Благодарение на вашите усилия сега през 2022 БВП се повиши”, допълни Ферейра
“Ние решихме, че до 2022 г. всички финансирани от нас проекти трябва да отговарят на заложените в Париж цели. ЕИБ е сред най-големите инвестиционни банки в света, т.е ние имаме политически оформена цел и трябва да я спазваме, когато реализираме нашите инвестиции, а те досега бяха за над 1 трилион евро”, каза Вернер Хойер.
Президентът на ЕИБ обърна внимание, че трябва да се работи за инвестициите, насочени към намаляване на зависимостта по отношение на енергийните доставки.
В резултат на Зелената сделка ще имаме много нови работни места, каза регионалният министър Гроздан Караджов. “В България сме реализирали сме много стратегически инфраструктурни проекти, които преобразиха цели региони. Икономическа зона “Тракия” – 80% от цялото производство е структурирано около АМ “Тракия”, което обаче задълбочи разделението между Южна и Северна България, която остана без своя АМ. Кохезионната политика е мощен инструмент, но ни липсва връзка със съседните страни”, обясни министърът.
“От гледна точка на електроенергийната система ние сме в една добра позиция, защото произвеждаме енергия от собствени ресурси. И е изключително важно в този зелен преход да продължим да произвеждаме енергия така. Слава Богу не се случи идеята, както се обсъждаше, да минем от въглища към природен газ и оттам към зелена енергия. Това би направило две огромни грешки – щяхме да платим два пъти за енергийния преход. Един път от въглища към природен газ и после към зелена енергия. Второто е, че това би ни поставило в директна зависимост от вносни енергоизточници, независимо откъде ги доставяме. Така че е изключително важно този преход към по-зелена енергийна система да стане по-внимателно, постепенно и да запази независимостта на енергоизточниците”, заяви Асен Васлев.
„Спестяването на енергия е отговорът на това как ще преминем по-лесно през кризата, енергийната трансформация и диверсификация. Тук има две важни послания за България – ЕИБ разработва нов финансов инструмент, чрез който да реализираме и допълним еврофинансирането за проекти, свързани с енергийна ефективност. За България огромният потенциал е сградният фонд – той трябва да се използва по максимално най-добрия начин като катализатор на енергийни спестявания“, каза Лиляна Павлова. Тя съобщи, че в партньорство с ЕК и българското правителство, ЕИБ бе избрана да предложи модел за Фонд за декарбонизация в България.